Странна работа е това животът. Тъпче едни и гали други. Може да кажа, че третира човеците кой както си е заслужил, обаче ще обидя тъпканите, а не искам да обиждам и без това нещастните хорица. Ще разправя няколко случки, които карат България да изглежда добро место, ТЕХЕМ и Топлофикация като коректна компания, Глобул като прекрасен оператор, рекламите като истина, а катастрофите като интересно изживяване. Ако не смятате, че можете да прочетете толкова хубави неща на едно място, излезте… СЕГА.
Започваме с Техем и Топлофикация. Знаете как всички пропищяха от парното. Всички така се бяха заели да ме наплашат с тия изравнителни сметки, че чак подадох критическото си уше, барабар с ушната мида. Страшни работи чух – някакви ужасяващи изравнителни.. И все на честни хора, парно-ползуващи, но парно-не-крадящи. Сви ми се стеничката на миокардчето направо. С тая нашата платежна честност, дето си плащаме всичко на време, каква ли сметка ще получим. И така до септември. Ама септември има този навик да става май, а на мен през май винаги ми е много гот. Дойде една такава хубава бланка на Техем. На нея има едно место, на което пише колко ми дължат. И ми дължаха 260 лв. Питам аз в Техем, как мога да си ги получа, а те ми обясняват най-любезно да си избера, в брой или да си ги пазя за следващите сметки. Ма как, обяснявам, в брой си ги искам! И така станах малко по-богата и много по-спокойна. Но съм леко обидена, че никоя телевизия не ме снима, нали съм уникат.
Продължаваме с Глобул или Теленор както е модерно вече. Те както знаете започнаха да пишат ЕГН-тата на сметките, а сметките обичат да ги слагат на показ, че да може всеки да бъде информиран. Моята дискретна душа веднага се разбунтува. Това е недопустимо… Отидох в едни офис на Глобул… Всъщност случайно минавах от там и се сетих, че съм им сърдита… Та отидох там и написах едно оплакване в смисъл „Е, как може така, значи, а!“. Резултатът не закъсня. Следващата ми сметка беше пусната в пощата, за разлика от другите, които все така си стоят на парижко изложение. Пак за Гобул, но смарт груп, сиреч „тарикат сурия“. Какви ли не планове пробвахме, ама все много пари излиза общуването свободно. Викам си дай да пробваме тоя тарикатлък с умната група, нали казват, че пада сметката… Оказа се, че пада, при това двойно. Много съм доволна от тая промяна. Пак никой не ме снима, задето съм доволна.
В началото на септември, маля ви се, ми се случи една случка, много ужасна. Въй, въй. Така казват по разни места в родината. Страшна работа, ей. Срешнах се с едно дърво, ама не аз точно, ами колата, по-точно броня, калник, маска, пола, фар, мигач, праг, преден капак, гума, джанта, рогче и още нещо, се срещнаха вкупом с дървото. На път за там, минаха и през един знак. Нима един знак може да спре любовта?! Стана голям сеир, който не е минал, той не е видял. Пак сте изпуснали риалити шоуто. КАТ дойдоха за 30 минути, ами да!, написаха на който каквото трябва, ама наистина!, и помогнаха да измъкна колата от природната любовна прегръдка. Двама човеци ми помогнаха да сменя гумата, сиреч смениха я. А гражданката застраховка на виновника ми покри разходите, без новите гуми, но то това си беше моя инициатива. Само синината от колана си личи още, ама то не може всичко на 6. Въй, въй, ама не боли много. Пак никой не ме снима.
Толкоз… Те, убавите работи, идват по три, лошите също. Вие избирате тройката.
