Днес ще ви разкажем за един от най-известните класически италиански композитори от най-близкото минало.
Джакомо Антонио Доменико Микеле Секондо Мария Пучини е роден в Тоскана през 1858 г., в семейство на музиканти в градчето Лука. Умира на 29 ноември 1924 г. като виден италиански композитор, автор на оперите Тоска, Бохеми, Турандот, Мадам Бътерфлай, които са сред най-изпълняваните по световните сцени и до днес.
Учи музика при вуйчо си Фортунато Маджи, работи като хорист и църковен органист. След като чува Аида на Джузепе Верди, решава да се отдаде на операта.
Постъпва в Миланската консерватория през 1880 г. и учи при Антонио Бацини и Амилкаре Понкиели. За едно важно участие в конкурс написва първата си едноактна опера през 1882 г. Le Villi, но не успява да спечели. Въпреки това тя е поставена в Театро дал Верме през 1884 г. и привлича вниманието на Джулио Рикорди, който е издател на музика. Впечатления издател му поръчва и втора да напише.
През 1889 г. на сцената се появява „Едгар“, след което постепенно Пучини става на италианската сцена едно от най-популярните имена.
Големият му успех идва през 1893 г. с „Манон Леско“, следва „Бохеми“ през 1896 г., и вездесъщата „Тоска“ през 1900 г., както и „Мадам Бътерфлай“ през 1904 г.
Началото на века е изпъстрен с проблеми за Пучини. През 1903 г. е ранен сериозно при катастрофа с автомобил. Избухва скандал през 1909 г. около връзка с камериерка в дома му, а издателят му Джулио Рикорди умира през 1912 г., дал на кариерата му силен тласък.
Въпреки това Пучини продължава да твори. През 1910 г. на сцена излиза „La fanciulla del West“, а през 1917 г. „La rondine“, замислена като оперета първоначално, но преработена в опера.
В началото на 20-те години на 20 век здравето на Пучини сериозно се влошава, защото е тежък пушач, и е установено през 1923 г., че има рак на гърлото. След претърпяна операция, композиторът умира от сърдечен удар.
Любовта е съдбата му. Музиката е неговата страст. Джакомо Пучини винаги е чувствал от детството си в Лука, че любовта и музиката ще изиграят в живота му важна роля. Въпреки че очаква в родния си град да стане органист, талантът му е огромен и надхвърля границите на църковната музика. Майка му е болна, но го насърчава да открие каквото иска, и с цялото си сърце да му се посвети. А това е операта. Успехът му постепенно привлича вниманието на широката общественост.
Личният живот на Пучини следва примера на „Бохеми“ в опияняващата атмосфера на кафенета процъфтява и в бурлески театри – също и в ръцете на певицата Шери. Но всичко променя случайната му среща с омъжената Елвира. Влюбват се и Елвира прави скандален ход, като изоставя съпруга си. Обаче ревността й тормози Пучини и той намира спасение и интелектуална стимулация в аферата си с красивата журналистка Лиза Берман. От платоническата си връзка с прислужницата Дория черпи музикални вдъхновения. Елвира уволнява прислужницата, убедена, че й изневерява с нея, която се самоубива след това. Тази трагедия в продължение на години измъчва композитора. Но въпреки всичко Елвира остава в живота му голямата любов. Тя е до него в мигове на най-големи триумфи и най-дълбоко страдание.
