Планинският въздух съдържа по-малко токсини, отколкото въздухът на по-ниска надморска височина, което го прави по-лесен за преминаване през белите дробове. Това е особено полезно за хора с отслабени или увредени бели дробове и такива с по-тежки астма симптоми. Хората, които страдат от алергии, включително сенна хрема, също могат да открият, че изпитват по-малко симптоми, когато се разхождат на високите планини.
Въздухът също така е по-малко пълен с полени и съдържа по-малко фини частици. Той често е благоприятен и за хора с астма. Това е така, защото планинският въздух се характеризира с по-малко растителност и по-кратък сезон на цъфтеж.
Повишен хемоглобин
Хората са се приспособили да живеят на голяма надморска височина от хиляди години. Андските народи, например, имат повишен хемоглобин и капацитет на белите дробове. Тези промени им помагат да избегнат опасностите от хипоксията и да осигурят възпроизводството си. Въпреки това въздействието на голямата надморска височина може да бъде вредно, особено за бременна жена.
Количеството на хемоглобина в кръвта се увеличава с надморската височина, тъй като той по-лесно пренася кислород. Прекалено голямото количество хемоглобин обаче може да направи кръвта лепкава и вискозна, което от своя страна да доведе до състояние, наречено хронична планинска болест.
Повишена сърдечна дейност
Много хора със сърдечносъдови заболявания може да не осъзнават, че пътуването до планини с голяма надморска височина увеличава сърдечната честота и сърдечния дебит. Този стрес за сърцето и белите дробове обаче може да има сериозни последици за здравето. Резултатите от проучването са публикувани в Journal of Applied Physiology. В рамките на това проучване е анализирана електрокардиограмата на различни надморски височини, за да се разбере по-добре как организмът реагира на по-големи височини.
В изследването са използвани трансторакални ехокардиограми за оценка на ефекта на високите надморски височини върху сърдечния дебит при здрави хора. Проучването оценява и въздействието на физическите упражнения на голяма надморска височина върху сърдечната функция. Резултатите показват, че при алпинистите, при които се наблюдава повишен сърдечен дебит, рискът от остра планинска болест е по-нисък.
Също така показват, че упражненията с умерена интензивност на голяма надморска височина не влошават състоянието на пациенти със сърдечни заболявания.
Повишен инсултен обем
Реакцията на сърдечносъдовата система на голяма надморска височина се влияе от два фактора: способността на сърцето да доставя кислород до мускулите и обема на плазмата в белите дробове. По-голямата надморска височина предизвиква явление, известно като хипоксична белодробна вазоконстрикция, при което кръвоносните съдове се свиват и към сърцето се връща по-малко кръв от белите дробове.
Това намаляване на обема на кръвта в белите дробове, или ударния обем, води до намаляване на сърдечния дебит и намаляване на максималното усвояване на кислород. Сърдечно-съдовата система компенсира това, като увеличава средната сърдечна честота.
Сърдечно-съдовата система изпитва повишено натоварване, когато е изложена на хипоксия, но реакцията е временна. След като организмът се аклиматизира, сърдечният дебит и сърдечната честота се нормализират. По същия начин се повишава и артериалното кръвно налягане. Тези промени обаче отшумяват в рамките на няколко дни.
Промените в артериалното налягане и сърдечната честота се дължат на активността на надбъбречния медулар, която увеличава системното съдово съпротивление. Тези промени в кръвния поток и системното съдово съпротивление увеличават натоварването на сърцето, което увеличава сърдечния дебит и кислородната нужда на миокарда.
Повишен капацитет за физическо натоварване
Повишеният тренировъчен капацитет на планините може да се дължи на два фактора. Първо, надморската височина влияе върху аеробната физическа годност. Упражненията на голяма надморска височина намаляват VO2 max. Второ, за поддържане на аеробна физическа годност на голяма надморска височина са необходими повишени усилия. Трето, упражненията на голяма надморска височина могат да бъдат ограничаващи за хора с намаляваща аеробна физическа годност.
Алпинистите трябва да са във форма. Концентрациите на кислород и въглероден диоксид са по-високи от тези, които се срещат в среда с ниска надморска височина, а планинският терен увеличава риска от нараняване и смърт. Поради тези рискове, наличните изследвания за аеробния капацитет на алпинистите са ограничени. За да се справят с този проблем, изследователите се опитват да измерят разхода на енергия и нормалното време за изкачване в тази среда.
Намаляване на симптомите на ХОББ
При походи в планината страдащите от ХОББ вероятно изпитват намалени симптоми. Въздухът е по-чист и времето е по-хладно, а те могат да избегнат праха и полените. Въпреки това те трябва да внимават за симптоми на инфекция. Болните от ХОББ могат да получат белодробни инфекции, които да влошат симптомите им. Ако все пак имате ХОББ, важно е да започнете с постепенни изкачвания. В идеалния случай не трябва да изкачвате повече от 500 м за един ден. При дълги полети със самолет си носете допълнителен кислород. Препоръчва се също така да правите дихателни упражнения, които подобряват капацитета на упражненията и намаляват късите вдишвания.
