Чувството наречено патриотизъм по своята същност е изключително лично преживяване, затова разновидностите са колкото човеците. Маймунките, понеже си нямат разум, се водят по нечие чуждо чувство – за да не се бърка с оригинала, му казват национализъм. Ние тук за такива отклонения не говорим. Понеже без мене не може да мине тая важна тема, ето до какви умни заключение стигнах днес, докато режех картофите за мусаката. Следват видовете патриотизъм в разбъркан ред.
Патриотизъм в чаша:
Най-разпространеният вид патриотично чувство. Идва веднага след нихилизма в чаша. След него се нареждат само любовта в чаша и уважението в чаша, без задължително да го изместват като мотив. Ако се събудите рано сутрин, в галавата ви болезнено отеква “… ти си земен рай” и сте завит в знамето, дето си купихте за мача България – Германия (вторият, дето завърши 3-2), значи сте прекалили леко с чашата.
За съжаление…. на този вид патриотизъм никога не пише: „Да се консумира за удоволствие и с мярка“.
Потребителски патриотизъм:
Това е като купувате скъпо българско вино, вместо френско или аржентинско, защото на етикетът има българското знаменце, а всичкологът Божидар Димитров го е препоръчал. Или купувате нискокачествена БГ дограма, вместо КВЕ, заради рекламата, която ви убеждава, че това е единственият начин да забогатеете. Огромен проблем изниква при опита да си купите нещо българско и качествено, по простата причина, че „патриотизмът за износ“ е значително по-силно явление.
За съжаление… нито г-н Димитров разбира от всичко, нито ще забогатеете като си купите нискокачествена дограма.
Патриотизъм за износ:
Бива два под-вида. Производствен патриотизъм и емигрантски патриотизъм. Първият вид е силно изразен от време оно. Най-доброто се изнася, за да убедим света и вселаната в принципното си превъзходство, без да обясняваме какво точно превъзхождаме и в какво. С тази цел 7 000 000 човека се лишават от родно качество, е те на това му се вика национален дух. При втория вид нещата са малко по-различни, там разни хора отиват на разни чужди места, там стават първи патриоти и въобще не се свенят да дават премъдри съвети как да се оправим, а между другото и да ни обвиняват какви сме не-патриоти.
За съжаление… За търговията светът е малък, а емигрантите данъци и осигуровки в родината не плащат. Но и те са хора и те родители имат, и техните родители пенсии взимат…
Патриотизъм на чужд гръб:
Няма как да не сте изживели този велик момент в живота на всеки – националите гледат гордо трибагреника, от колоните се носи мелодията на Мила родино, а трибуните реват в екстаз, в опит да изпеят иначе приятния марш. Какъв момент, каква слава! Нещата стават още по-велики, когато гледаме някой друг наш изявен спортист на най-високо стъпало на почетната стълбичка. Понеже това рядко се случва по принцип и още по-рядко пред българска публика, го оставяме настрана.
За съжаление… Свирят химна само на пабедителите, това е основна причина да обичаме практика на футболните мачове да свирят химните преди играта.
Автобусен патриотизъм:
Помните ли старите автобуси със голи секс-бомби на турбо-фолка и огромни, набрукатени турски лепенки BMW върху надписа Чавдар. Още ги има или поне техните по-модерни еквиваленти. Там винаги се лее близка до балканската ни душа музика, а тези с незагащена в хасковски Дизел риза на сини раета се гледа с леко подозрение. Този автобусен патриотизъм е особено либерален, той позволява на всякакви общности да се олицетворят с родината, предимно благодарение на турско-циганско-българските ритми, които не се нуждаят от добър бас, за да звучат добре.
За съжаление… миризмата на такива места също е либерална – не подбира носовете.
Религиозен патриотизъм:
Не не става дума за православие. Този вид патриотизъм е подходящ, ако нямате с какво да се похвалите сам. Използва се широко с цел доказване на потенциал, при липсата на резултати. Сред него шарят разни притчи за българи по света и у нас от настоящето, миналото и евентуално бъдещето. Има своите светци, сред които най-много внимание заслужава св. Джон АтанасоФ, който е има няма ¼ българин и не е точно така, както си го мислим с неговия ABC компютър. Други легенди на този вид патриотизъм са първата бомбандировка, знамената на българската армия, дето никой не ги бил пленявал, цълвулът на Левски и все в тоя ред героични работи.
За съжаление… една лъжа става истина ако се повтори 100 пъти само сред тези, които си я повтарят.
Данъчен патриотизъм:
Простичко казано, да си плащаш всички данъци и осигуровки без онова нашенско “бих, ако…”.
За съжаление…. няма представители на тоя вид, за да бъде извършено наблюдение.
Ако сте познали своя вид патриотизъм, не се мръщете. Все пак българинът от край време най-добре се смее на себе си. Какъвто и да е вашият патриотизъм рано или късно, ще ви послужи за нещо, дори да е само да викате 90 минути без прекъсване докато ЦСКА бие Тулуза.
